W3

Разходка в Старозагорския зоопарк

На 25 март 2023 г. посетих и виртуално ще ви запозная с една пролетна разходка в един от най-хубавите зоопаркове в България - Старозагорският. Повод за гостуването с моите съученици от школата Телерик бе успешното приключване на курса ни по Уеб програмиране.

 

История на зоопарка

Втората в страната зоологическа градина (след Софийската) повече от шест десетилетия е място за общуване, отмора, забавление и наслада на старозагорци и гостите на града. Две мечета поставят началото на колекцията от обитатели на зоопарка в Стара Загора през далечната 1957 г. Те са подарени от ловците Димитър Лалев от село Шейново и Иван Кратунков от град Казанлък, които ги залавят в шипченския Балкан. Кръщават ги Иванка и Димитринка.

Скулптурата на борещи се мечета посреща и до днес гостите на зоопарка. Ето и моята компания от ИТ нинджи, застанали гордо със своите сертификати.

Ако се чудите коя съм от всички ученици, ето ме и мен, в единствения момент, в който преотстъпих фотоапарата.

Парк „Митрополит Методий Кусев“

Зоопаркът се намира в парк „Митрополит Методий Кусев“ - един от най-големите и атрактивни паркове в Стара Загора. Известен е повече като парк „Аязмо“. На неговия връх, в църквата „Св. Теодор Тирон“ е покръстен княз Борис I, а с това и България приема християнството. В самия център на храма се намира кладенче с лековита вода (аязмо на гръцки означава „осветен“).

 

/ Стенопис от храма с уникален рисунък, наподобяващ мозайка /

Входът на парка е популярно място за отмора. Тук се намира статуята на Митрополит Методий Кусев - основателят на парка и фонтанът „Жабките“ с емблематичните медни фигури.

По игриво криволичещите пътеки се бяха събудили пролетни цветя. Диви пчели жужаха весело край тях.

Макар и трудно, догоних жълто-бяла пеперуда. Впоследствие открих, че се казва кардаминова пеперуда (Anthocharis cardamines).

Пожелавам си нещо, но не мога да издам какво, защото е тайна.

 

Дърво, от което беше останала само дупка, която да напомня за съществуването му.

Край кът с беседка има паметници на революционерите Христо Ботев и Хаджи Димитър.

По пътя може да видите див портокал (Maclura pomifera), но не трябва да се изкушавате да го опитате, защото е неядлив. Видът е естествено разпространен в Тексас и Арканзас. Пренесен е за първи път в България в началото на 20-ти век като декоративно растение. Развива се добре в цяла България и понася добре зимните условия.

Момчетата са лудетини. Едва ги догонвахме.

Една от поне четирите чешмички, които познавам в парка.

Изкачването до зоопарка е кратко и не изморява.

По пътя срещнахме много домашни любимци, които заедно със стопаните си се радваха на приятното време.

Развлечения до зоопарка

В подножието на зоологическата градина стигнахме до паркинга на Аязмото. Беше пълно с коли и имаше много хора, които без да бързат отиваха или се връщаха. 

Продавачи предлагаха царевица, захарен памук, захаросани ябълки, балони и още много неща.

 

Съвсем наблизо се намираше въжената градина - детска площадка за деца, които искат да изпитат екстремното усещане от височини и обезопасено катерене. За съжаление беше затворено.

 Семейства играеха на фризби, бадминтон и други игри. Не липсваха скамейки за почивка.

И нещо за размисъл.

Входът на зоопарка

Когато пристигнахме на мястото имаше много хора. На опашката трябваше да изчакаме около 20 минути. Отново време за мен да поснимам наоколо!

 

Заради настъпилата Първа пролет дърветата бяха окичени с мартеници. Тази традиция с пожелание за здраве, създаваше някакъв елемент на празничност и позитивизъм по целия път.

 

Исландски лишеи:
 

 

За група от над 15 души получихме отстъпка от 3 на 2 лв. за детски билет. Мога да кажа, че определено си заслужава преживяването. Старозагорската зоологическа градина бе обновена с ремонт на стойност 4 199 939 лв. по проект на Фонд за устойчиви градове. След близо 2 години ремонт, вече модернизиран и със съвременен облик, зоопаркът отново приемаше посетители от средата на 2022 г. 

Веднага като преминахме входа пред нас се откриха „Мечетата“ - скулптурата, с която е свързана историята на зоопарка.

 

Вляво имаше малко магазинче, а в дясно карта, на която беше показано разположението на всички животни в зоопарка. Имайте предвид, че в наши дни зоопаркът е разгърнат на 70 дка площ и в него има над 400 животни от 80 вида!

 

 

 

В зоопарка

Чакането ни направи още по-нетърпеливи и с удоволствие се втурнахме в света на джунглата, пустинята, гората и изобщо всеки ареал, от който имаше животински представители.

Първи домакини ни бяха птиците.

 

Това са Кокошки копринки.  Копринената кокошка (известна също като копринена кокошка или китайска копринена кокошка) е порода кокошки, наречена така заради нетипично пухкавото си оперение, за което се твърди, че е като коприна и сатен. Освен с отличителните си физически характеристики, копринените кокошки са известни и със спокойния си, приятелски нрав. Те са сред най-послушните домашни птици. До тях има петел, а в ляво пауни. Паунът е защитен вид. Той е напълно защитен от Закона за индийските диви животни от 1972 г. Видът е обявен за националната птица на Индия.

 

Следващото животни беше Патагонска мара.

Патагонската мара на външен вид много прилича на заек. Има сравнително дълги уши и крайници. Видът предпочита равнинни местности, но се среща и в местности обрасли с храсталаци и дори гори. В северните ареали обитава и територии с рядка полупустинна растителност.Патагонските мари предпочитат местности с песъчлива почва и ниска храстовидна растителност.

После видяхме Белорамен капуцин.

Белораменните капуцини (Cebus capucinus) са вид средно големи бозайници от семейство Капуцинови (Cebidae).

Разпространени са в джунглите на Централна Америка и в най-северозападните части на Южна Америка. Живеят на групи, които могат да наброяват повече от 20 екземпляра, както мъжки, така и женски. Белораменния капуцин е всеяден. Претенциозната опашка помага при храненето, като поддържа маймуната при търсене на храна под клоните.

Наред са дивите котки.

Дивата котка (Felis silvestris) е дребен хищник от семейство Котки. Размерите ѝ са малко по-големи от тези на произлязлата от нея Домашна котка. Разпространена е в Европа, Предна и Средна Азия и Африка.

Тялото ѝ е здраво и набито, покрито с гъста козина. Дължината ѝ е от 45 до 80 см, височина до 43 см, опашка 29 – 34 см, тегло от 3 до 8 кг. Живее в скалисти или гористи местности и се храни с дребни бозайници, като гризачи и зайци. Известни са и случаи на нападение над по-млади сърни и кози. Предпочита да ловува нощем и избягва срещите с хора, поради което са много редки случаите на прякото ѝ наблюдение в природата.

Дивата котка е териториално животно и, както и повечето си роднини в семейство Котки, избягва компанията на себеподобни извън размножителния период, който е два пъти годишно (пролет и есен). След около два месеца бременност женската се усамотява в някоя скришна хралупа на дърво и ражда от три до шест малки, които кърми около четири месеца. Малките се раждат слепи и безпомощни, също като при домашната котка. В наши дни дивата котка се е превърнала в сравнително рядко животно, тъй като домашните котки и хората я изместват от биотопа, който традиционно обитава.

Белоглав лешояд.

Среща се в Европа (включително България), Азия и Африка. Обитава планини, височини, степи, полупустинни и скалисти райони. По-голямата част от популациите са непрелетни. Храни се с мъртви животни. Деня прекарва в търсене на храна, планирайки на голяма височина, практически невидим за човешко око. Щом забележи труп на умряло животно се спуска рязко с полуприбрани криле. Когато един от лешоядите забележи храна и се спусне към нея, останалите го последват веднага. Обичайни са битките около трупа на умрялото животно. В България е строго защитен вид. Среща се в Източни Родопи, където гнездят около 30 двойки. Видът е бил смятан за изчезнал от страната през 70-те години на ХХ век. През 1978 година е открита малка колония до язовир Студен кладенец с една размножаваща се двойка. След сериозни целенасочени природозащитни действия от страна на МОСВ, БДЗП и други НПО (обявяване на защитени територии, изкуствено подхранване и мониторинг) популацията нараства и днес вече може да се каже, че е стабилизирана. В рамките на Балканския план за опазване на лешоядите се предвижда изкуственото връщане на вида в Стара планина.

След тези животни имаше малка площадка с пейки, две табла за снимки и няколко електрически колички за по-малките деца.

Седнахме да хапнем малко и продължихме към следващите животни. 

По-нагоре по пътя видяхме фигура от дърво на държавния символ лъва. 

Следващите животни бяха кафявите мечки.

Кафявата мечка живее в горски местности. Въпреки че изглежда тромава, на кратки разстояния може да тича със скорост 45 километра в час. Храни се с корени, жълъди и млади треви. Обича горски ягоди, малини и боровинки, диви ябълки, сливи, круши, дини и мравки. През лятото кафявите мечки прекарват значително време в хранене. По-голямата част от зимата прекарват в сън в леговищата си. Живеят от натрупаните през лятото тлъстини, но ако огладнеят, излизат навън. Женската ражда през 2 – 3 години от 1 до 3 малки, които в началото са слепи и голи и тежат около 350 грама. Те бозаят мляко от майка си, докато навършат три месеца. Малките кафяви мечета растат много бързо – през първата година след раждането си малкото увеличава размерите си почти 200 пъти.

Обикновен мишелов

Обикновеният мишелов (Buteo buteo) е средно голяма дневна граблива птица от семейство Ястребови (Accipitridae).

Дължината на тялото му е 55 cm, размаха на крилете 125 cm и тежи 0,7 – 1,3 kg. Окраската на оперението му е изключително разнообразна. В Европа може да се сбърка със северния мишелов, белоопашатия мишелов и с осояда. Възрастните са с полиморфна окраска – отгоре по тялото варира от ръждивокафява до тъмнокафява, а отдолу – от белезникава с дребни тъмни петна до тъмнокафява. При младите тялото отгоре е светлокафяво, а отдолу – охристо. Често издава крясък, наподобяващ мяукане.

Среща се в Европа (включително България), Азия и Африка. Обитава разнообразни местообитания, но най-често култивирани земи, изпъстрени с горички. Мигрира на разредени ята и зимува на групи в равнини.

Птиците от по-северните популации са прелетни. Понякога младите птици се отправят на юг, а възрастните остават цяла зима в размножителната си територия. Има сравнително къси и слаби крака и нокти, което не му позволява да ловува прекалено едра плячка. Храни се предимно с дребни бозайници, влечуги, земноводни, едри насекоми и друга подобна по размери плячка. Понякога яде и мърша.

Табели предупреждаваха да не се хранят животните. Важно бе хората да знаят, че храната, която хората консумират, може да е вредна за дивите животни и да ги разболее. За здравето на обитателите на зоопарка е важно да спазват строг хранителен режим.

Бенгалски тигър

Бенгалският тигър (Panthera tigris tigris) е бозайник от семейство Коткови (Felidae).

Той е най-едрият хищник от семейство Коткови и третият най-едър хищник на земята след полярната мечка и кафявата мечка. Тигрите имат характерна оранжева козина на черни ивици. Съществува обаче и подвид на бенгалския тигър, който е бял на черни ивици. Бенгалския тигър е много силен хищник и може да надвие животно което два пъти по голямо от него. Той е активен денем и нощем.В недалечното минало е разпространен в цяла Азия – от Турция на запад до източното крайбрежие на Русия. През последните 100 години са изгубили 93% от територията си. Днес оставащите 6 подвида са обявени за застрашени. На свобода има между 3062 и 3948 индивида, като в началото на ХХ век са били около 100 000. Повечето популации са изолирани една от друга. Тигрите обитават по-малко от 1 184 911 km², което е спад от 41% спрямо 1990 г.

Тигърът е националното животно на Бангладеш, Индия, Виетнам, Малайзия и Южна Корея.

Бенгалския или Индийския тигър има червеникаво-златна козина с черни резки, които както при другите тигри служи за маскировка, гърлото, корема и вътрешната страна на краката са бели. Мъжките индивиди имат дължина на тялото заедно с опашката от 2,3 до 2,7 м, и тежат от 180 до 260 кг.

 

Белият Бенгалски тигър (да не се бърка с албинос) се характеризира с кремава бяла козина с шоколадови резки и сини очи (не са албиноси, нито отделен вид). Тези тигри се срещат много рядко в природата.

Вълк

Вълците живеят 6 – 9 години в диво състояние, като затворени достигат средно до 16 години. Обикновено само алфа двойката в глутницата се размножава. Чифтосването става веднъж годишно, между януари и април. Интересен факт от социалната организация на вълците е, че те обикновено са моногамни – алфа двойката се чифтосва само помежду си. Бременността продължава от 60 до 63 дни, малките се раждат слепи и напълно зависими от майка си. Раждат се средно от 6 до 7. Малките консумират храна, повърната от възрастните, докато станат на 45 дни. След това се хранят с месо, донасяно от членовете на глутницата.

Женските достигат полова зрялост на 2 години, а мъжките – на 3 години. Повечето вълци напускат родната си глутница, когато са на 1 – 4 години.

Щраус

  До първото десетилетие на 20 век, щраусите са били широко разпространени в много части на Африка и югозападна Азия. Сега в дивата природа се намират само в отделни части на Източна Африка. В наши дни значителен брой щрауси има в щраусови ферми в Южна Африка и в Южна Австралия.  Освен че щраусът е най-голямата от съществуващите птици, той е и единствен член на семейство Щраусови (Struthionidae). Щраусите са едни от най-старите птици живеещи днес на Земята и са в групата на нелетящите птици наречени „ratite“. Щраусите са номади. Те са единствените птици, които имат два пръста на стъпалата с добре развити нокти, което е тяхното главно оръжие за самозащита. Блъскайки с гърди противника, щраусите нанасят мощни ритници насочени напред и ноктите на пръстите им, могат да предизвикат тежки наранявания. Мощната бедрена и подбедрена мускулатура в комбинация със силно удължените „тибиотарзус“ и „тарзус“ им позволяват да постигнат скорост до  70 км/ч при бягане. Един голям мъжки щраус достига до 2,5 м височина и тежи около 135 кг. Перата по тялото на мъжкия щраус са черни, докато при крилата и задните части бели и черни. Женските са по-малки и имат сиво-кафяви пера. И при двата пола главата изглежда малка в сравнение с останалата част от птицата.
 

Тибетски як

Якът се среща в диво състояние в Хималаите. В редица страни (включително България) е успешно аклиматизиран или в процес на аклиматизация.

Якът е тревопасен бозайник. Бременността на яка трае 258 дни, ражда едно малко, което остава с майката една година.

Якът се отглежда като домашно животно заради млякото. Използва се също така и като работно животно за оран, превоз и др.

В миналото якът е бил опитомен в Тибет, Китай, но също и в Централна Азия, Монголия и Непал.

Диви якове мигрират сезонно към по-ниските равнини, за да ядат треви и билки. Когато стане прекалено топло, те се оттеглят на по-високи плата, за да ядат мъхове и лишеи. Тяхната гъста козина и малко потни жлези правят живота под 3000 метра труден дори през зимата.

Беше ми много интересно да прочета и науча за всички животни. Имаше много хора, семейства с деца, чужденци. Всички гледаха с интерес всички животни, а това малко момченце беше готово за лов.

Следващото животно беше елен лопатар

Много трудно се правят снимки там заради оградите, но отнова има добри попадения.

Елен лопатар (Dama dama) е тревопасен бозайник от разред Чифтокопитни (Artiodactyla).
Родината му е Средиземноморието, откъдето е разселен в Югоизточна, Западна и Средна Европа. Среща се и в Северна Африка. Живеят на стада от няколко женски с малките, като стадото се води от най-опитната женска. Мъжките живеят самостоятелно или в мъжки стада, като се събират с женските по време на размножителния период. Храни се с трева, пъпки, клони, листа, кори от дървета, гъби, плодове и др. Размножава се през октомври. Бременността продължава 240 – 250 дни. Женската ражда едно, рядко две малки. Половата зрелост настъпва след втората година. Живее около 20 години.

На тази полянка имаше много различни животни като муфлон, козя антилопа, коза, каракачанска овца. На снимката се виждат някои от тях. Вижда се и едно бебенце аганце. На втората снимка можете да видите бебенце козле.

По едно време едно магаре се приближи до оградата и аз се страснах, но едно малко моченце откъсна трева и започна до дава на магаренцето. Не знам как това дете не се страхуваше.

След това видяхме по отблизо козите антилопи и успях да заснема една с малкото си.

Тръгнахме към понитата и багатура. 

Много хора се снимаха на каручката пред багатура. Предлагаше се яздене на кон или пони.

Излезнахме от багатура и видяхме пуйките.

Дивата пуйка е едра птица с дължина 100 – 120 см., като 40% се падат на опашката. Мъжките тежат около 8,0 кг., а женските 3 – 3,5 кг.. Краката са високи с бледо виолетово или светло червеникаво оцветяване. Окраската на оперението е тъмна със зеленикав блясък на перата, като опашните пера и тези на крилата са с напречни бели линии. Главата и шията са голи без пера и оцветени в светло синьо с червени перли, като над очите и небцето са тъмносини. В основата на клюна от горната част на главата пуйката има израстък, които в зависимост от състоянието на пуйката се удължава и скъсява.

Стигнахме до зеления гвенон

Гвенони или морски котки се наричат коткоподобните маймуни от род Cercopithecus и сродните Chlorocebus, Allenopithecus, Miopithecus и Erythrocebus. Срещат се в Африка на юг от Сахара, като повечето видове имат ограничен ареал на разпространение и по няколко локални подвида. Зелената морска котка живее и в откритата савана и в периферията на горите. Можем да я видим обикновено край вода, нощем спи в клоните на дървета и храсти, разположени до водата. Наименованието морски котки идва от холандското meerkat или немското meerkatze, тоест: морска котка. Вероятните причини да се нарекат така са две: или са оприличавани на котки като прибавим факта, че през 16 век са добили известност по корабите като домашен любимец, или наименованието идва от санскритската дума markata за маймуна.

Най-накрая стигнахме до най-интересното животно за мен. Лъвът и лъвицата.

Снимката не стана хубава заради двойната ограда. 

Лъвът (Panthera leo) е едър хищник от семейство Котки и един от четирите представители на род Пантери.

Лъвът се среща в Африка – най-често в полупустините и по-рядко в пустините, а също и в някои части на Индия. В Африка лъвове се срещат основно в пасищата на саваната с отделни разпръснати акациеви дървета, които служат като сянка. В Индия местообитанията включват смесена суха савана гора и много суха широколистна гора.

Дойдоха наред и леопардите

Леопардът е хищник от семейство котки, един от петте вида от род Panthera разпространен в Африка, западна и централна Азия, югоизточна Русия, Индия. Едро и набито животно. Теглото на мъжките достига 70 kg, женските стигат до 40 kg. Козината е къса и гъста. На цвят леопардите са жълти, през охра и оранжево до светло кафяви. Срещат се чисто черни екземпляри (Меланизъм – това е генетично състояние, което причинява

 излишна пигментация, което кара животните да почернеят напълно.). Петната на леопарда са цялостни, черни по крайниците, главата и опашката. По тялото най-често са в групи по четири. Коремът и гърдите са бели до жълтеникави, петната там са по-разредени. Притежава силно развито зрение и слух. Бяга сравнително бързо.

Следващта клтка беше голяма и в нея имаше много костенурки, патици, гъски, черни лебеди, бели лебеди.

След това отидохме при нутрията. Тя вече ми е най-любимото животно. Също така за пръв път видях бяла нутрия. 

Родината ѝ е Южна Америка. У нас се среща предимно по поречията на Югоизточна България. Живее по двойки в заблатени местности и около малки пресни и солени водоеми, обраснали с блатна растителност. Нутрията е един от най-едрите гризачи, има късо и дебело тяло, дълга глава с тъпа муцуна, къси уши и дълги мустачки. Плува отлично. Предните ѝ крайници са по-къси, с по пет дълги пръста, приспособени за хващане. Трите средни пръста от петте на сравнително по-дългите задни крайници са съединени с плавателна ципа. Дължината на тялото достига до 55 см, на опашката – до 20 – 35 см, тежи до 10 кг. Покрита е с гъста козина от два пласта – горен от дълги лъскави косми и под него мека, гъста вълна, почти непромокаема. Космената покривка е различно оцветена, преобладава мътносивия цвят в основата до кафявожълтия към върха. Коремът е по-сивокафяв, а гърбът е кестенявокафяв. Срещат се животни с бяла или жълта козина.

За жалост обаче всяко начало има и край и беше време да тръгваме. 

Връщане от зоопарка.

  Тръгнахме да се прибираме и минахме първо покрай въжената градинка.

А от другата стана играеха хора.

Навръщане срещнахме много стопани с кучета. Времето беше прекрасно и си беше удоволствие да се разхождаш.

После стигнахме до една чешмичка и си напълнихме шишетата с вода.

Решихме да си направим и една по-интересна снимка.

Минахме през няколко много красиви полянки.

Снимките се получиха просто уникални.

Стигнахме и до двата паметника на Христо Ботев и Хаджи Димитър. 

Направихме си две снимки и се сбогувахме.